Charlie Hebdo публикува специален брой от 32 страници, посветен на десетата годишнина от нападението срещу редакцията.
На 7 януари 2015 г. двама братя - Шериф и Саид Куаши - влизат в централата на сатиричния седмичник Charlie Hebdo в Париж и убиват 12 души. Осем от тях бяха служители на редакцията: петима карикатуристи (Волински, Кабу, Оноре, Тигнус и главният редактор Шарб), коректор (Мустафа Урад), психоаналитик (Елза Каят) и антинеолиберален икономист (Бернар Мари, известен като "чичо Бернар").
Карикатурата - основно право
В този специален материал, наред с други неща, се публикуват резултатите от проучване, проведено от Ifop за фондация "Жан Жорес". Все повече хора защитават правото да се смеят. И дори да се смеят на Бога.
Резултатите от проучването показват, че 62% от анкетираните подкрепят"правото на провокативна критика на религиозни вярвания, символи или догми".
76% от анкетираните смятат, че"свободата на изразяване е основно право и че свободата на карикатурата е едно от тях". През 2012 г. само 58% са били на това мнение. Увеличение от почти 20% за дванадесет години не е никак малко.
Резултатите са публикувани и в отговор на въпрос относно решението на The New York Times да спре да публикува политически карикатури. Шестдесет и шест процента от анкетираните заявяват, че не одобряват това решение.
2019 г., карикатура. Вижте свързаната статия.
На своя уебсайт те публикуваха и избраните винетки от конкурса #RiredeDieu / #MockingGod, които можете да видите в тази галерия.
Понастоящем редакцията на седмичника се намира на тайно място от съображения за сигурност, а служителите му трябва да се разхождат с бодигардове.
В редакционната си статия, озаглавена"Невероятно и универсално", Рийс припомня, че"десет години по-късно Charlie Hebdo все още е там", и разглежда как нападението е повлияло на развитието на седмичника.
В деня след нападението бяхме притиснати до стената: от коментатор на актуални събития Charlie Hebdo изведнъж се превърна в политическо действащо лице. Ако "Шарли" се сринеше и изчезнеше, терористите печелеха. Ако "Шарли" успееше да възкръсне, терористите се проваляха. Запазването на вестника означаваше да покажем, че идеите, за които се борихме през годините чрез текстове и рисунки, не са просто приказки, а израз на най-дълбоките ни убеждения. Атентатът беше моментът на истината, който провери здравината на нашите идеи, въпреки страданията и трудностите, свързани с необходимостта да се възстанови редакцията, която винаги е била заплашвана и очерняна от критиците. Защото идеите са реални, преживени преживявания, а не просто красиви думи, които да бъдат декламирани или изписани в редакционна статия.
Сатирата има една добродетел, която ни помогна в тези трагични години: оптимизмът. Ако ви се иска да се смеете, значи ви се иска да живеете. Смехът, иронията и карикатурата са израз на оптимизъм. Каквото и да се случи, драматично или щастливо, желанието да се смеем никога няма да изчезне.
Лоран Сурисо, по-известен като"Рис", е роден през 1966 г. и се присъединява към La Grosse Bertha през 1991 г., където се запознава с Шарб, Луз, Кабу, Филип Вал и целия екип на бъдещия Charlie Hebdo. През юли 1992 г. той участва в повторното издание на Charlie Hebdo. През 2009 г., след напускането на Филип Вал, споделя управлението на вестника с Шарб. На 7 януари 2015 г. е прострелян в гърба при нападение и оттогава е редактор на вестника.
