Куино е умрял, но в действителност си е отишъл друг Куино, освен този, когото днес почти всички помнят като бащата на Мафалда.
В началото на 70-те години на миналия век единствената възможност за достъп до четиво, което не се предлагаше по вестникарските будки, беше да се отиде до най-близката библиотека и да се изминат дълги разстояния през пустош и неасфалтирани улици, пълни с опасности, много от които реални, а други - само в главите ни.
Без да сме достатъчно възрастни и без да имаме познания, за да правим разлика между комикси и комикс, ни се струваше, че първите са за деца, а вторите - за младежи с първите леки симптоми на процеса на пубертета.
В тези светилища на мълчаливи хора, пълни със скучни книги само с букви, освен обичайните книги на Бругера като "Magos del Humor" или "Súper Humor", имаше едва един рафт с такива, които не бяха нито едното, нито другото. Там мнозина откриваха Уго Прат, Ерже, а също и Куино, както и много други велики автори от външния свят.
Израстването с картинки
Ако като дете бях очарован от онези страници, които изглеждаха сякаш са направени от свръхчовеци, като възрастен всеки автор заслужава цялото ми уважение(с някои изключения). Тези, които се опитват, защото сега знам каква жертва е свързана с това, и другите, защото успяват да си изкарват прехраната с рисуване на шеги, без да губят ентусиазма си.
Не минаха много години и всичко това ми се стори като детско четиво, за да ви дам представа, дори карикатуристите във вестниците ми се сториха приспивни "бландити". Дръзките 80-те години ни донесоха така наречения "ъндърграунд", който вдъхна втори живот на вестникарските будки, а също и на нещо още по-ъндърграунд- фензините.
И така, между рисунките, като този, който мига два пъти, ти беше пораснал. Мнозина продължиха да четат комикси. Други, по-глупавите, си мислеха, че дори могат да ги рисуват. При всички случаи връщането към прочетеното все още е задължително и приятно упражнение със своята доза носталгия и преоткриване.
Quino без думи
Нещо подобно ми се случи с Куино. Мафалда, неговият най-популярен герой, а сега и най-популярният в интернет, ми се струваше твърде "бяла", отчасти защото по онова време нямахме много контекст за развитието на аржентинското общество. Освен това ми изглеждаше сериализирана като всеки друг комерсиален продукт. Не напразно произходът му беше опит да се илюстрира кампания за продажба на домакински уреди.
Като възрастен открих, че величието на Куино се крие в неговия хумор без думи. Да нарисуваш добър безмълвен хумор означава да играеш във висши категории. А ако на всичкото отгоре трябва да нарисуваш не просто карикатура, а цели страници, още повече.
Куино, винаги дискретен и скромен човек, майсторски и без думи засегна почти всички теми от нежния жанр и много други, сложни за хумор, като самоубийство, мачизъм, проституция, злоупотреба, репресия и други проблеми на днешния ден, вчера и винаги. В някои от тези творби, дори да използва обикновена шега, той успява да я накара да изпъкне и да блесне с графичното си разрешение.
Куино остави голяма диря и много добри карикатури, които да се четат и препрочитат. Той почина в сряда, 30 септември 2020 г., на 88-годишна възраст в Мендоса (Аржентина), града, в който е роден. Всички илюстрации са само малка извадка и принадлежат към книгата"Esto no es todo" на издателство Lumen (2001 г.). Много богат том от повече от петстотин страници от многото, които са публикувани и ще продължат да се публикуват.
Биография
Свързано: Търся Quino. Последен документален филм (юни 2020 г.)
