Испано-американската война в карикатури
Испанските (La Correspondencia, Blanco y Negro, D.Quixote, Cuba Española) и американските (The World NY, Herald) карикатури са представени в "инфографика" за периода. Източник:The San Francisco Call, 15 май 1898 г., стр. 18.
Какъв е резултатът от Испано-американската война?
Испано-американската война (25 април - 12 август 1898 г.), известна още като"Катастрофата от 98 г." или "Кубинската война от 1898 г.", не само бележи края на Испанската империя и загубата на последните ѝ отвъдморски колонии за сметка на ново разпределение на териториите, но и открива още една битка, която се води на страниците на таблоидите.
Войната от 1898 г. е първата война, ако не провокирана, то поне ускорена от сензацията на медиите. Тази година дори се смята за годината на раждането на жълтата преса в Съединените щати, която щеше да разпръсне испанската преса.
Американските медии представяха страната си като традиционно могъщия и праведен "Чичо Сам", а испанците - като варвари, убийци, невежи, лъжци, фалшиви симпатизанти, лицемери, облечени като бикоборци и бандити. Те стигат дотам, че измислят кланета, унижения и мъчения, като се отдават на пропаганда без половинчати мерки.
Испанците също така повишават тона на това, което вече започва да се нарича "антиамериканизъм", за да представят "янките" като нахлуващи, грабещи, убиващи прасета, докато образът, който най-често се използва за символ на испанците, е този на свиреп лъв.
В зависимост от това, как се четат различните самоцелни разкази за конфликта, могат да се намерят версии, които подчертават нападенията на едната или другата банка, което променя баланса на вината.
Тази графична конфронтация, която обхваща Куба и Филипините, е описана от Rocío Ortuño Casanova в статията ѝ Un poco de azúcar en la píldora. Humor gráfico en la prensa filipina en español (1898-1911).
"По подобен начин Блас Сиера де ла Кале описва производството на графични изрази между Испания и Съединените щати във вестниците от онова време по отношение на войната, която се води през 1898 г. и в която участват Куба и Филипините - също в карикатури.
Испания обикновено се изобразява с фигурата на лъв, който първо реве като символ на храброст и част от националния герб, а след Парижкия договор е бит и плаче. Именно от този лъв бягат "прасетата", представляващи Съединените щати.В центъра на животинската битка в испаноезичната преса са Филипините, които често са изобразявани или като желано момиче, или като боса, бедна и измъчена азиатска жена, или понякога под формата на свирепи воини, носещи салакот. В същото време в американската преса Испания беше изобразявана в "карикатури на бандита от Сиера Морена, на грохналата старица или на кръвожадното чудовище", а собствената им родина - в образа на чичо Сам.
И накрая, в изследването "Забранената книга" от 2004 г. се разказва как между 1890 и 1907 г. американската преса идентифицира Филипините с дръзки деца, диви зверове, маймуни или клоуни.
Източник: Perro Berde: испанско-филипинско културно списание. № 5, декември 2014 г.
Има много повече документи за американските карикатури, отколкото за испанските, които са били по-често срещани в списанията, отколкото във вестниците, предполагам, че това се дължи отчасти на съвпадението с началото на кризата в испанската преса, която отнема някои заглавия, а също и доверието, с което са се ползвали други по това време.
Винетки от периода на Испано-американската война
Това е преглед на някои, но не на всички карикатури, които пресичат пътя на двете страни във вестници и списания преди, по време и след Испано-американската война. Те са подредени по дата, като всички са от 1898 г.
Списание La Campana de Gràcia, брой 1498 от 29 януари.
Надпис: "С маската на приятелството вече има крак".
11 февруари, карикатура на Съливан в The Times (Вашингтон) относно оставката на испанския посланик Енрике Дупуи де Ломе заради коментарите му за отношенията със САЩ на остров Куба и за Маккинли, като се съмнява в способността му да изпълнява функциите на президент и го определя като слаб, популист и политиканстващ.
Четири дни по-късно линкорът "Мейн" е взривен.
Неподписана карикатура от 11 март, публикувана в Hot Springs Weekly Star. Вечният чичо Сам упреква испанеца: Това предателство/лъжа ли е? В краката му лежи мъртъв моряк.
На заден план са гробовете на загиналите при потъването на кораба "Мейн". Над знамето на САЩ е изписано "Героите на Мейн".
Испанецът прави жест на поклон, а над него има малък надпис "лицемерно съчувствие".
Карикатура, публикувана в The Salt Lake Herald на 27 март. Брокери се опитват да спрат "Чичо Сам", за да избегнат конфронтацията с Испания, на заден план потъналият американски боен кораб "Мейн", един от факторите за започване на войната и източник на фразата и военния вик:"Помни Мейн, по дяволите с Испания! - Помнете "Мейн", по дяволите с Испания!
Испанските варвари
Също на 27 март в "Анаконда Стандарт" (Монтана) отделят доста място на жестокостта на испанците и твърдят, че те я носят в сместа на различните си кръвни групи. "Те нямат милост, защото са безмилостни", казват те без повече аргументи. В три илюстрации те показват как испанците пекат до смърт човек и измъчват и убиват други по различни начини.
Карикатура на Chicago Cronicle, публикувана в The Herald на 1 април
Войната изглежда неизбежна, а в изображението "Чичо Сам", решен да се бие с испанците, се опитва да държи президента Маккинли настрана, изобразен като бавачка, която го предупреждава да внимава да не събуди бебето крал (Алфонсо). В люлката му се появяват думи, свързани с икономическото положение на Испания
На 10 април "Сейнт Пол Глоуб" пише на първата си страница:"Полуварварите от Иберийския полуостров издигнаха бялото знаме за период от пет дни".
Карикатура от "Ню Йорк Уърлд", публикувана на 21 април на първа страница на "Топека Стейт Джърнъл". Чичо Сам приканва Испания да напусне Западното полукълбо:
"Избирате, сър, мирно или със сила".
Какво е загубила Испания
Страница от The San Francisco Call от 24 април, един ден преди началото на войната, със заглавие"Какво е загубила Испания, страни, които са избягали/изпаднали от короната от 1640 г. насам".
30 април 2898 г. Карикатура на Рамон Сила в списание Madrid Cómico, изразът "no sea mackinleiro" се отнася за американския президент Маккинли. Тонът на карикатурите в Испания обозначава известна дистанция, почти безгрижие.
Всъщност в някои документи се отбелязва, че тя е останала почти незабелязана за мнозина, тъй като последиците от нея са били усетени повече от хората с търговски интереси в колониите, отколкото от обикновените хора.
Мнозина дори въздъхнаха с облекчение, че вече няма да бъдат изпращани да служат на тези места.
The Evening Star, 12 май, вж. страница.
Мейн, голямото извинение
Страниците на вестниците вече предупреждават испанските карикатуристи чрез заплахи и прогнози, че ще трябва да променят начина, по който рисуват "американското прасе". Вместо дебелото, неактивно, мързеливо и безобидно прасе, те ще трябва да го нарисуват като по-свирепо и ужасно същество с разкъсващи зъби.
The Herald, 15 май."Помнете Мейн". Въпреки че не успява да докаже испанското участие в потъването на "Мейн" (което може би се дължи на инцидент, макар че други твърдят, че е потопен от американците), пресата продължава да използва лозунга, за да обвини испанците.
Когато испанският флот е унищожен в Манила, чичо Сам, виждайки останките на испанските кораби, пита Испания: "Помните ли "Мейн"?
Карикатура от 3 май 1898 г., публикувана в"Карикатури от Испано-американската война", книга с карикатури на карикатуриста от "Минеаполис Джърнъл" Чарлз Люис Бартоломю "Барт" (1869-1949).
Надпис: Camino de la M. (Разбираемо е, че се отнася за... говна?)
Испанските кораби, които прогонват американците, отново са изобразени като прасета.
Илюстрацията е публикувана в списание Don Quijote , брой 21, петък, 27 май.
Корица на списание la Campana de Gràcia, брой 1518 от 28 май.
Заглавие: "Отчаянието на Испания". Заглавие: "За да спася правата на Европа в Америка, аз давам децата си, кръвта си и съкровищата си... А Европа ме изоставя!
22 май, сборник с карикатури от различни американски медии, публикуван в The San Francisco Call.
Карикатура в The Herald, 3 юни. Президентът Сагаста се предава заедно с краля, джудже, плаче, трогнат от честта си, на заден план потъва брегът на Испания.
Списание Madrid Cómico, брой 799 от 11 юни. Карикатурата възхвалява историческите победи на Испания и презира американците, като посочва, че единствената им сила са парите.
Компилация от винетки, публикувани в The San Francisco Call, неделя, 3 юли.
Испанското "чудовище
Списание Judge, макар и да не е сензационно издание, публикува някои снимки още в началото на войната, като корицата, илюстрирана от Грант Хамилтън (1862-1926) на 9 юли 1898 г. със заглавие:"Испанският звяр добавя осакатяване към убийството", свързано със смъртта на моряците при експлозията на кораба "Мейн".
10 юли. Друга карикатура на "Барбър" в The Herald със заглавие Ще позволи ли Испания да лети? На картинката испанец изсипва сол върху крилата на гълъба, символизиращ мира.
Карикатура на Хоакин Ксаударо от 23 юли 1898 г. в списание Madrid Cómico.
Ксаударо използва смесица от самокритика и ирония.
Отново Барбър в The Herald, 2 август. Един испанец чука на вратата на Европа с молба за намеса във войната. На табелата пише: "Затворено за измамници" (или за скитници?).
4 август, неподписана карикатура в The Valentine Democrat.
Описание. Фигура, представляваща Испания, гледа графит на стената, на който пише: "Дните ти са преброени, повече няма да правиш човечеството нещастно". Книгата, поставена на колене, цитира инквизицията, потъването на кораба "Мейн", убийствата, изтезанията и други международни "постижения".
14 август, войната е приключила, The Herald публикува тази карикатура, озаглавена "Евакуацията на Западното полукълбо", с отстъпващ испанец на магаре, който държи в дясната си ръка пергамент с надпис "чест". Тя пародира картината "Принц Балтасар Карлос на кон" на Веласкес. Авторът се извинява на Веласкес до подписа си.
"Наученият урок". В тази сцена чичо Сам, за разнообразие, с правилата на войната в ръка, принуждава испанеца да научи урока на мира.
2 септември Карикатура, публикувана в The Kinsley Graphic и възпроизведена в много други медии.
Използвани източници:
Виртуална библиотека за историческа преса
Arca, arxiu de revistes catalanes antigues (Арка, архив на стари каталунски списания)
Карикатури от Испано-американската война. Чарлз Люис Бартоломю, 1869-1949
Вестници в Мадрид през 1898 г., Concha Edo, UCM (PDF)
1898: Преса и обществено мнение в Испания и Съединените щати, Juan Jiménez Mancha , UCM SEECI Journal
Малко захар в хапчето. Графичният хумор във филипинската преса на испански език (1898-1911). Виртуална библиотека "Мигел де Сервантес", 2015 г.
Американската таблоидна преса през XIX в. и нейният принос за Испано-американската война. Анализ на първите страници на американските вестници от този период. Фернандо Бараона(PDF)
