Масов гроб. Карикатура от 19/04/2025 г. в CTXT.
Превод на карикатурата: "С увеличаването на дълбочината на масовия гроб реакцията на света ставаше все по-плитка".
Повече от 51 000 убити и над 116 343 ранени, в допълнение към натрупаната и задълбочаваща се хуманитарна катастрофа в Палестина, е равносметката от новата фаза на геноцида от 7 октомври 2023 г. насам.
На 18 март 2025 г. Израел едностранно наруши прекратяването на огъня и отново предотврати влизането на хуманитарна помощ, тъй като продължава да изтребва населението на Газа. От този ден насам са убити около 1650 души, а над 4300 са ранени, макар че докато четете тези редове, броят им ще се е увеличил.
Газа, едно от най-гъсто населените места на планетата, сега представлява провал на паметта. Десетилетията на окупация, апартейд и етническо прочистване нормализираха ежедневните кланета, които бяха погребани в новинарския пейзаж под всяка друга новина или под резултата от последния футболен мач. Понякога дори не и това.
На 14 април европейските министри на външните работи се срещнаха с Палестинската национална власт в Люксембург и изчистиха съвестта си, като се ангажираха с пакет от помощи в размер на 1,6 милиарда евро, който да бъде предоставен в рамките на три години, но без да се увеличават санкциите срещу Израел и без да се разглежда положението в Газа.
Междувременно Израел продължава да атакува болници, училища и бежански лагери, но също така продължава да се опитва да умори населението от глад.
От 2 март в ивицата не е постъпвала никаква хуманитарна помощ, а за да влошат положението, убийците успяха да оставят хората дори без хляб, като бомбардираха центъра за раздаване на брашно на БАПОР.
ООН вече говори за най-тежкия момент в 18-месечната обсада и осъжда убийството на повече от 70 цивилни в Ливан. Бомбардирането на болници вече е стандартна практика, защото презрението на израелското правителство към живота и към всеки договор, текст или идея за правата на човека е абсолютно.
Изпитанието на историята. Карикатура от 05/11/2023 г. в CTXT
За мен е немислимо, че просто ставаме свидетели на геноцида над палестинския народ. Като нещо, което ни е напълно чуждо. Чувството на безсилие е пълно, когато съзерцаваме безнаказаността на убийците и хладната, понякога несъществуваща и/или съучастническа реакция на останалия свят.
Не трябва да спираме да се питаме... Какво ще кажем, когато бъдещите поколения ни попитат какво сме правили, докато палестинският народ е бил изтребван?
