
През 1987 г. палестинският карикатурист Наджи Ал-Али е убит от неизвестен убиец. Този 52-минутен документален филм, режисиран от Касим Абид, проследява живота и творчеството му от раждането му в Галилея до смъртта му в Лондон. Филмът разглежда силите, оформили Наджи като художник и като човек, и показва как преживяванията му отразяват тези на други палестинци в изгнание.
Около 17:10 ч. в сряда, 22 юли 1987 г., Наджи ал Али, политически карикатурист на кувейтския вестник "Ал Кабас", е прострелян в тила, докато отива към офиса си на улица "Ивс" в Найтсбридж, Лондон.
51-годишният Ал-Али е откаран в болница, където остава в кома в продължение на 37 дни, докато умира на 29 август 1987 г. В годините преди убийството си карикатуристът получава няколко смъртни заплахи.
През 2017 г. британската полиция възобновява случая с убийството, но разследването не дава нови следи.
Пълният документален филм може да се види в Youtube благодарение на неговия режисьор.

Наджи ал-Али е роден през 1936 г. в палестинското село Аш Шаджара (Галилея).
През 1948 г. Аш Шаджара е едно от 480-те села, разрушени по време на така наречената "Накба" или катастрофа. Накба е опустошаването на Палестина при създаването на израелската държава. Палестинците губят повече от половината от земята си, извършват се кланета, в резултат на което се създават около 750 000 бежанци. Наджи ал-Али е на 10 години, когато той и семейството му са прогонени от Палестина в бежанския лагер Айн ал-Хилвех в Ливан. В началото на 60-те години на миналия век той емигрира в Кувейт.
През 1974 г. в Ливан избухва гражданска война и Наджи ал Али се завръща, за да се присъедини към палестинските федаини, които се установяват в Бейрут. Когато ООП преговаря с Израел за изтеглянето на армията си, ливанските фаланги започват преследване на палестинските бежанци, чиято кулминация е избиването на Сабра и Чатила- два лагера в покрайнините на Бейрут. Наджи ал-Али се крие шест месеца в тунелите на града, преди да избяга в Кувейт.
Оттам той осъжда ръководството на ООП като носител на косвена отговорност за кланетата в Сабра и Чатила. В отговор ръководството на ООП и няколко арабски вестника организират мащабна кампания в пресата срещу Найи ал-Али, която се изразява в публични актове на отхвърляне. В крайна сметка той е експулсиран от Кувейт. Никоя друга арабска държава не пожела да го приеме и той замина в изгнание в Лондон(1).
От 1975 г. до смъртта си през 1987 г. Наджи ал Али рисува многобройни карикатури, в които осъжда положението на палестинските бежанци.
Неговият герой Хандала, който винаги е с гръб към зрителя (тълкувано като намек към онези, които обръщат гръб на палестинските искания), символизира 10-годишното момче бежанец, което той е бил и което се е превърнало в икона на палестинските бежанци. И до днес той остава мощен символ на борбата и съпротивата на палестинския народ за справедливост и самоопределение.