Мемоари. Карикатура от 03/11/2025 г. в CTXT
Книгата с мемоарите на живия мъж, на чиято корица той се появява със снимка отпреди 150 години, със заглавие "Хуан Карлос I. Помирение" е пусната в продажба в Испания почти месец след публикуването ѝ във Франция. Примирението" е пуснато в продажба в Испания почти месец след публикуването му във Франция.
Не е необходимо да я четете, камо ли да я купувате, защото медиите в няколко страни вече са дали добра представа за по-неясните части от автожитието. Но в нея няма нищо ново, освен клюката, че се смята за"единствения испанец, който не получава пенсия след почти 40 години служба".
Сред многото съмнителни сделки е и подробността, че е получил 100 милиона долара от покойния крал на Саудитска Арабия, малко след като е организирал кампания за лифтинг и му е прикачил Златното руно (Златното руно е характерният подарък на кралската фамилия, сигурно имат хиляди скрити в шкафа за подаръци).
По въпроса за изкарването на 100 килограма под масата в замяна на незнайно какво, Хуанка казва, че това е "подарък" (който той е направил на Корина, тогавашната му "любовница") и че не знае "как да го откаже", както много други"подаръци", които е натрупал. Той също така изтъкна, че тези пари са били, за да осигурят пенсионирането му и т.н., подобно на някой, който сключва пенсионен план или спестява няколко евро в касичка.
Този паразит дотолкова е соматизиран, че Испания е била неговото кортихо, че говори толкова естествено и нагло за своите измишльотини, че чак е плашещо.
Убиецът на слонове, като добър автор, също направи обиколка с интервюта, за да популяризира измисления си роман. В едно от тях по France 3 той казва нещо, което не е нищо повече от анекдот, който трябва да го направи да изглежда "добър" или "мил", а накрая изглежда като задник. или симпатичен и в крайна сметка изглежда като задник.
Според Хуанка убиецът и диктатор Аусугусто Пиночет, който се появил в Испания след смъртта на своя колега и диктатор Франсиско Франко, му казал, когато пътували с кола: "Ваше височество, трябва да постъпите като Франко, трябва да направите точно същото". Според почетния гражданин:"Казах му: "Да, да, разбира се", но след това направих това, което испанците наистина искаха". Накратко, той не е имал смелостта да се изправи срещу Пиночет и да му каже да върви по дяволите, а вместо това е действал като цицерон на убиеца.
Няма новини за привързаността на Хуанка към Франко, въпреки че някои вече вярват, че са открили бурето с барут. Той вече няколко пъти е признавал това.
Хуан Карлос никога не се е разграничавал изрично от франкистките корени на своето наследство, от една страна, защото не е могъл и не е искал. Такава е историческата "памет" за някои, тя има необясними пропуски, когато става дума за яденето на задника на диктатора.
Но не само това. Когато Франко все още не е окончателно мъртъв, младият Хуан Карлос е пълен с комплименти за него.
Хуанка в интервю за швейцарската телевизия през 1970 г. (по някаква причина този народен човек често ходеше там). От 1973 г. нататък той вече участва в петролния бизнес в Саудитска Арабия.
И разбира се, някой може да каже, че в онези времена нещата са били такива, всеки е рискувал и т.н. И така, за доброто на Испания той трябваше да се закълне във вярност на франкизма и в лоялност към принципите на Националното движение.
Няколко десетилетия след като е изял задника на диктатора, Хуанка твърдо се придържа към мандата на Франко и емоционално си спомня за последното лизане*, което му е дал на смъртното му легло, само ден преди да се самоубие.
"Ден преди да умре, Франко ме хвана за ръка и ми каза: "Ваше височество, всичко, което искам от вас, е да запазите единството на Испания".
*Снимки от документалния филм от 2015 г. "Аз, Хуан Карлос I, крал на Испания" на Мигел Куртоа.
Но всичко това е повече от остаряло и затова вече шест години ОНД не пита плебса за монархията, в резултат на наследените добри навици да не се създава неудобство на хората.
Помирението не отговаря на заглавието си, защото за да има помирение, трябва да участват всички страни. То не е нещо, което може да бъде обявено и осъдено едностранно. То дори не е покана за помирение. То е поредната прищявка на един спекулант, който е поел властта от франкизма и е свикнал с онази заглушена и потъпкана Испания, на която смята, че е наследник и нов собственик.
