Поверителност

Правото на неприкосновеност на личния живот е основно право на всеки човек да контролира информацията, която го засяга, включително лични данни, комуникации и дейности. То включва възможността да се решава каква информация да се споделя, с кого и за какви цели, както и защитата срещу нахлуване и неразрешен достъп до тази информация.

Въпреки че понятието за право на личен живот е съществувало имплицитно в продължение на векове, неговото официално признаване като правно и социално право се утвърди през XX век. Развитието на технологии като фотографията и телефона породи опасения относно възможното нарушаване на личния живот, което доведе до необходимостта от установяване на правни ограничения и защитни мерки. Една от първите и най-влиятелни статии по темата беше „The Right to Privacy“ (1890) на Самуел Уорън и Луис Брандейс, в която се излагаше необходимостта от защита на правото на личен живот като неотменимо право на личността.

Първите правни позовавания на правото на личен живот се срещат в законодателствата на различни държави през XX век, като акцентът е поставен върху защитата на кореспонденцията и комуникациите. Истинският взрив на загрижеността за правото на личен живот обаче настъпи с настъпването на цифровата ера и разцвета на интернет. Възможността за събиране, съхранение и анализ на големи количества лични данни чрез интернет постави нови предизвикателства и заплахи пред личния живот на отделния човек.
Законодателството за защита на данните, като Общия регламент за защита на данните (GDPR) в Европа, има за цел да се справи с тези предизвикателства.